сублимирал

Речник на българския език

1. сублимирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сублимирал е производна форма на сублимирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сублимирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сублимирал е производна форма на сублимирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сублимирал — мин. деят. св. прич. м. р.

сублимирал е производна форма на сублимирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сублимирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сублимирал е производна форма на сублимирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).