сублимира

Речник на българския език

1. сублимира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сублимира е производна форма на сублимирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сублимира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сублимира е производна форма на сублимирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сублимира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сублимира е производна форма на сублимирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).