субективизирало

Речник на българския език

1. субективизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

субективизирало е производна форма на субективизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. субективизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

субективизирало е производна форма на субективизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. субективизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

субективизирало е производна форма на субективизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. субективизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

субективизирало е производна форма на субективизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).