субективизирал

Речник на българския език

1. субективизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

субективизирал е производна форма на субективизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. субективизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

субективизирал е производна форма на субективизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. субективизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

субективизирал е производна форма на субективизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. субективизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

субективизирал е производна форма на субективизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).