стърсил

Речник на българския език

1. стърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стърсил е производна форма на стърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

стърсил е производна форма на стърся (мин. деят. св. прич. м. р.).