стърквало

Речник на българския език

1. стърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стърквало е производна форма на стърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стърквало е производна форма на стърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стърквало е производна форма на стърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стърквало е производна форма на стърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).