стържете

Речник на българския език

1. стържете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

стържете е производна форма на стържа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стържете — повелително наклонение, мн. ч.

стържете е производна форма на стържа (повелително наклонение, мн. ч.).