стържело

Речник на българския език

1. стържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стържело е производна форма на стържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стържело е производна форма на стържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).