стържели

Речник на българския език

1. стържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стържели е производна форма на стържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стържели е производна форма на стържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).