стържела

Речник на българския език

1. стържела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стържела е производна форма на стържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стържела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стържела е производна форма на стържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).