стържел

Речник на българския език

1. стържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стържел е производна форма на стържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стържел е производна форма на стържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).