стъргал

Речник на българския език

1. стъргал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъргал е производна форма на стържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъргал — мин. деят. св. прич. м. р.

стъргал е производна форма на стържа (мин. деят. св. прич. м. р.).