стъпчете

Речник на българския език

1. стъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

стъпчете е производна форма на стъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

стъпчете е производна форма на стъпча (повелително наклонение, мн. ч.).