стъпчел

Речник на българския език

1. стъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъпчел е производна форма на стъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стъпчел е производна форма на стъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).