стъпнел

Речник на българския език

1. стъпнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъпнел е производна форма на стъпна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъпнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стъпнел е производна форма на стъпна (мин. деят. несв. прич. м. р.).