стъпило

Речник на българския език

1. стъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъпило е производна форма на стъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

стъпило е производна форма на стъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).