стъпил

Речник на българския език

1. стъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъпил е производна форма на стъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

стъпил е производна форма на стъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).