стъпел

Речник на българския език

1. стъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъпел е производна форма на стъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стъпел е производна форма на стъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).