стъмнил

Речник на българския език

1. стъмнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъмнил е производна форма на стъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъмнил — мин. деят. св. прич. м. р.

стъмнил е производна форма на стъмня (мин. деят. св. прич. м. р.).