стъкнел

Речник на българския език

1. стъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъкнел е производна форма на стъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стъкнел е производна форма на стъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).