стъкмяло

Речник на българския език

1. стъкмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъкмяло е производна форма на стъкмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стъкмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стъкмяло е производна форма на стъкмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).