стъкмяла

Речник на българския език

1. стъкмяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стъкмяла е производна форма на стъкмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стъкмяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стъкмяла е производна форма на стъкмя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).