стъкмила съм

Речник на българския език

1. стъкмила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

стъкмила съм е производна форма на стъкмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. стъкмила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

стъкмила съм е производна форма на стъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).