стъкмила

Речник на българския език

1. стъкмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стъкмила е производна форма на стъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стъкмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

стъкмила е производна форма на стъкмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).