стъкмил

Речник на българския език

1. стъкмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъкмил е производна форма на стъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъкмил — мин. деят. св. прич. м. р.

стъкмил е производна форма на стъкмя (мин. деят. св. прич. м. р.).