стъжнило

Речник на българския език

1. стъжнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стъжнило е производна форма на стъжня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стъжнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

стъжнило е производна форма на стъжня (мин. деят. св. прич. ср. р.).