стъжнил

Речник на българския език

1. стъжнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стъжнил е производна форма на стъжня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стъжнил — мин. деят. св. прич. м. р.

стъжнил е производна форма на стъжня (мин. деят. св. прич. м. р.).