стръсвал

Речник на българския език

1. стръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стръсвал е производна форма на стръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стръсвал е производна форма на стръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

стръсвал е производна форма на стръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стръсвал е производна форма на стръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).