струговахте

Речник на българския език

1. струговахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

струговахте е производна форма на струговам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. струговахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

струговахте е производна форма на струговам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).