струговаха

Речник на българския език

1. струговаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

струговаха е производна форма на струговам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. струговаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

струговаха е производна форма на струговам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).