струговал съм

Речник на българския език

1. струговал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

струговал съм е производна форма на струговам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. струговал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

струговал съм е производна форма на струговам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. струговал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

струговал съм е производна форма на струговам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).