струговало

Речник на българския език

1. струговало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

струговало е производна форма на струговам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. струговало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

струговало е производна форма на струговам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. струговало — мин. деят. св. прич. ср. р.

струговало е производна форма на струговам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. струговало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

струговало е производна форма на струговам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).