струговала

Речник на българския език

1. струговала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

струговала е производна форма на струговам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. струговала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

струговала е производна форма на струговам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. струговала — мин. деят. св. прич. ж. р.

струговала е производна форма на струговам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. струговала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

струговала е производна форма на струговам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).