струговал

Речник на българския език

1. струговал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

струговал е производна форма на струговам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. струговал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

струговал е производна форма на струговам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. струговал — мин. деят. св. прич. м. р.

струговал е производна форма на струговам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. струговал — мин. деят. несв. прич. м. р.

струговал е производна форма на струговам (мин. деят. несв. прич. м. р.).