строшавало

Речник на българския език

1. строшавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строшавало е производна форма на строшавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. строшавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

строшавало е производна форма на строшавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. строшавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

строшавало е производна форма на строшавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. строшавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

строшавало е производна форма на строшавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).