строполил е

Речник на българския език

1. строполил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

строполил е е производна форма на строполя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. строполил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

строполил е е производна форма на строполя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).