строполила

Речник на българския език

1. строполила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

строполила е производна форма на строполя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. строполила — мин. деят. св. прич. ж. р.

строполила е производна форма на строполя (мин. деят. св. прич. ж. р.).