стрил

Речник на българския език

1. стрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стрил е производна форма на стрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стрил — мин. деят. св. прич. м. р.

стрил е производна форма на стрия (мин. деят. св. прич. м. р.).