стриело

Речник на българския език

1. стриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стриело е производна форма на стрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стриело е производна форма на стрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).