стресирало

Речник на българския език

1. стресирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стресирало е производна форма на стресирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стресирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стресирало е производна форма на стресирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стресирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стресирало е производна форма на стресирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стресирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стресирало е производна форма на стресирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).