стрелнел

Речник на българския език

1. стрелнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стрелнел е производна форма на стрелна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стрелнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стрелнел е производна форма на стрелна (мин. деят. несв. прич. м. р.).