страшно

Речник на българския език

1. стра̀шно наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Заплашително, застрашително, страховито, опасно. Гледам страшно.
2. Разг. Извънредно много; изключително. Филмът страшно ми хареса.

Грешни изписвания (1)

  • страшну

2. страшно — ср. р.

страшно е производна форма на страшен (ср. р.).