странирахме

Речник на българския език

1. странирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

странирахме е производна форма на странирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. странирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

странирахме е производна форма на странирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).