сторваха

Речник на българския език

1. сторваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сторваха е производна форма на сторвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сторваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сторваха е производна форма на сторвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).