стоплила

Речник на българския език

1. стоплила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стоплила е производна форма на стопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стоплила — мин. деят. св. прич. ж. р.

стоплила е производна форма на стопля (мин. деят. св. прич. ж. р.).