стоплела

Речник на българския език

1. стоплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стоплела е производна форма на стопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стоплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стоплела е производна форма на стопля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).