стоплел

Речник на българския език

1. стоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стоплел е производна форма на стопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

стоплел е производна форма на стопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).