стопирахте

Речник на българския език

1. стопирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

стопирахте е производна форма на стопирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стопирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

стопирахте е производна форма на стопирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).