стопираха

Речник на българския език

1. стопираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стопираха е производна форма на стопирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стопираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

стопираха е производна форма на стопирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).