стопирах

Речник на българския език

1. стопирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

стопирах е производна форма на стопирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. стопирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

стопирах е производна форма на стопирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).